Art IN Touch Project

Арт проектът като част от докосването

Предупреждение. Този текст съдържа ярки образи и факти, които могат да предизвикат дискомфорт при по-чувствителни литературни критици и изкуствоведи.

Изкуството е социално, изкуството е ангажирано, изкуството е асоциално, изкуството е дистанцирано от хората, творците са елитарни, изкуството трябва да издига, изкуството трябва да приземява, изкуството е за отбрани хора, изкуството е за всички...

Неизбродим хаос има в разбиранията на разбиращите от изкуство. Ако опитаме да следваме пътя на разбиращите със сигурност ще стигнем до задънена улица. Което би било добре, защото може да стигнем и до пропаст. А долу в пропастта – разкъсаните тела на подобни разбиращи, оглозгани от лешояди.

Това е така, защото има измислени елити. Те са продукт на декрет, на закон, на правилник за прилагане, на основни насоки за развитие. Други са измислени от продуценти. Да, ако се отвори пазар за кучешко повръщано и цената се вдигне, веднага ще се намерят тълпи от продуценти, които ще пускат на пазара точно това – кучешко повръщано.

Виждаме как преди избори се отваря пазар за безплатни концерти (всяка от думите е в кавички). Тълпа продуценти произвежда един продукт – точно някъкъв вид повръщано – смесица между музика, шум, политика, лозунги, политици, артисти...

Втурват се из страната. Предоставят на хората нищо не струващи неща безплатно. Незаинтересовани случайни зрители се явяват, без особен интерес чуват, гледат и се разотиват. Това е една матрица – няма значение кое е селото, кой е града, дори коя е страната – завърта се един опит за промиване на мозъци и отминава. Има “съвременни” “артисти”, и “политици” също, за които промиването на мозъка на публиката и висше творческо достижение. Дотук нещо социално, някаква политика може ли да се види? Стига ли това т.нар. изкуство до хората, стига ли изобщо до някого, въодушевява ли някого, зарежда ли го с позитивни нагласи, помага ли му да преодолее някаква трудност, мотивира ли го?

Това се случва вече много време и схемата е една и съща. Независимо какви са изборите, какви са партиите – леви, десни, центристи (отново всичко в кавички).

Ако отидете на културно събитие извън предизборните кампании, тогава когато настъпи времето на нищото, ще видите, че има много от това, което изброихме по-горе. Което само показва, че проблемът е заразна болест. Когато тези “творци” не “творят” за политици, се държат по същия начин – като на политическо мероприятие. Не трябва да си правим илюзии – проблемът се е превърнал в системен. Решението не е “нещо трябва да се направи”, на практика много неща наистина трябва да се направят.

Ако има нещо истинско в едно изкуство, то е, което помага на самите хора да сътворяват нещо друго. Един творец създава нещо, което кара другите, които се докосват до него да творят в това, което те правят. Така изкуството разширява кръга на творящите, може би разпространява по свой начин Божията искра. Можем да отидем по-далеч, но не сега.

Ами забавлението?! Изкуството никога не е било само забавление. Рокендролът никога не е бил само забавление. Тези неща са забавление някъде в периферията. Същността им е друга.

Проектът Art-IN-Touch връща изкуството на хората. Това е въпрос от особена важност – за хората, защото те имат нужда от него, за артистите, защото когато произвеждат истинска стойност, тя трябва да стигне до този, на който е нужна. Изкуство с автентични характеристики да стига до автентичните хора, които се нуждаят от него. И още нещо - тази работа не е свързана с промиване на мозъци - но с пречистване. Има огромна разлика.

(Изискват се права за достъп, тъй като материалите са обект на авторското право)

Коментирай проекта във форума